Бият народа

Били сме платена тълпа на площада,

че искаме хляб и живот

от тез политици - злодеи без пощада.

Били сме тълпа, не народ.

И с бяс полицаите с палки връхлитат

и удрят народа без ред -

на хиляди чупят без жалост главите,

ранен е и старият гладен поет.

Те трябва да смажат протеста народен! -

да всеят зловещия страх,

продадена съвест на шепа безродници,

звучи депутатският смях.

И пак ме приканват за тях да гласувам,

за още грабежи - без край.

Народът за хищници нищо не струва.

Живеят те в царския рай.

И няма наказан до днес от злодеите -

грабежи, мизерия, царски живот

аз питам, а ние кога ще живеем,

ще бъдем ли винаги робски народ?

Но граница има търпение жалко,

в корема ни зрее гладът,

ще дойде септември без страх и без палки,

грабители, идва гневът.